„Официалните празници“ са изрично и изчерпателно изброени в закона почивни дни, а положеният в тези дни труд може да подлежи на увеличено заплащане на две самостоятелни основания: чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 264 КТ. Първото от тях се прилага, само ако положеният труд се явява извънреден, а за второто няма значение дали положеният труд е извънреден, или не.
„Неприсъствените дни“ също са почивни дни за отделни категории или за всички работници и служители, но само един от тях е и официален празник – Денят на народните будители. Трудът, положен в другите „неприсъствени дни“, може да подлежи на увеличено заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ (като извънреден труд, положен в почивен ден), но не и като труд, положен на официален празник.
Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ положеният извънреден труд през дните на официалните празници се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто. Според чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Следователно, ако работата на официален празник не се явява извънреден труд (а е планирана по график в хипотезата на сумирано изчисляване на работното време), тя ще подлежи на увеличено заплащане само на основание чл. 264 КТ. Ако тя представлява и извънреден труд, ще се приложат и двете основания. Приема се, че в такъв случай работникът или служителят следва да получи четворния размер на трудовото си възнаграждение (веднъж умножено по две поради полагането на извънреден труд и втори път, умножено по две заради полагането на труд на официален празник) – в този смисъл е например отговор на МТСП от 14.11.2018 г. във връзка с чл. 264 от КТ.
Казаното дотук засяга труда, положен на официален празник, и неговото заплащане. В разпоредбата на чл. 154 КТ обаче, освен „официални празници“, се употребява и понятието „неприсъствени дни“. Като такъв ден е обозначен Денят на народните будители по отношение на учебните заведения. Според чл. 154, ал. 2 КТ, когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Очевидно, двете понятия не са синоними, което поставя въпроса за правното значение на неприсъствените дни.
Общото между двете понятия е, че и в двата случая съответният ден е почивен, т.е. работникът или служителят по принцип няма задължение да полага труд. Ако обаче се наложи полагането на труд – било защото така е планирано по график, било защото е налице полагане на извънреден труд, правното значение на този труд е свързано с правилата за неговото заплащане.
Официалните празници, установени в чл. 154 КТ, по принцип имат еднакво значение за всички работници и служители в страната, с изключение на 1 ноември – Деня на народните будители. Той е „неприсъствен“ за учебните заведения. Според чл. 2, ал. 3 ЗПУО „институциите в системата на предучилищното и училищното образование“ са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена. Към учебните заведения следва да се причислят и висшите училища по смисъла на чл. 17 ЗВО (университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи). За всички работещи в тези институции Денят на народните будители се оказва не само неприсъствен, а и „официален празник“, с произтичащите от това последици по отношение на заплащането на труда, положен в такъв ден.
От всичко казано дотук може да се заключи, че в две последователни алинеи на чл. 154 КТ понятието „неприсъствен ден“ е употребено с различно съдържание. „Неприсъственият ден“ на народните будители е официален празник, но само за една категория трудещи се, а неприсъственият ден след официален празник, който съвпада с дните на междуседмичната почивка, е почивен ден за всички работници и служители, но не е официален празник.