Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения също може да бъде обект на аренда. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Търговския закон търговското предприятие може да бъде обект на отчуждителни сделки. Следователно по аргумент за по-силното основание търговското предприятие може, без да се отчуждава, да бъде обект на временно и възмездно ползване – аренда.
Арендата на търговско предприятие няма специална правна уредба. Самият обект на договора – търговското предприятие, не е ясно дефиниран в Търговския закон. Въпреки че глава четвърта от ТЗ е озаглавена ”Предприятия и сделки с тях”, тя съдържа само няколко разпоредби, които се отнасят главно до отчуждаване на търговско предприятие. Договорът за аренда, с изключение на договора за аренда в земеделието, също не е уреден в българското законодателство, Арендата на търговско предприятие наподобява договора за наем и договора за лизинг, но трябва да се има предвид спецификата на обекта на договора – имуществен комплекс, който се използва за извършване на търговска дейност. Арендуваният обект може да осигури на арендатора определени доходи – печалба. Липсата на специална правна уредба и все още не напълно изясненото съдържание на понятията ”аренда” и ”търговско предприятие“ (съответно сделки с него) правят необходимо детайлното уреждане в договора на отношенията между арендодателя и арендатора.
Страни по договора за аренда на търговско предприятие са арендодателят – собственик на търговското предприятие, и арендаторът – лицето, което ще ползва предприятието и ще заплаща арендно възнаграждение. По необходимост и двете страни по договора са търговци. След като притежава търговско предприятие, арендодателят е търговец. Арендаторът, дори при сключване на договора да не е търговец, след като вземе под аренда търговско предприятие и го ползва, т. е. извършва търговска дейност, ще придобие качеството ”търговец” и ще е длъжен да се регистрира като такъв.
По общо правило договорът за аренда на търговско предприятие е неформален. Предвидената в чл. 15, ал. 1 ТЗ писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, се отнася за прехвърляне на търговско предприятие, но не и за отдаването му за временно ползване. Предвид сложността на обекта на сделката и значителния интерес, желателно е договорът за аренда на търговско предприятие да се сключи в писмена форма. Няма пречка подписите на страните по договора да бъдат и нотариално заверени. Писмената форма е наложителна и предвид забраната за доказване чрез свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лева.
Има няколко са важните моменти, които трябва да бъдат уредени в договора за аренда на търговско предприятие, а именно:
- определяне на предприятието като обект на арендата: посочване на вещите, вземанията, правата върху интелектуална собственост, както и задълженията, които влизат в състава на предприятието;
- определяне на арендното възнаграждение: размер, начин на формиране, срокове за плащане и т. н.; – срок на арендата;
- начин и срок за предаване и връщане на предприятието;
- начина на ползване на предприятието;
- разходите, свързани с ползването и запазването на предприятието;
- механизъм за уреждане на отношенията при извършване на подобрения и при увеличаване на стойността на предприятието.
Страните по договора, в зависимост от спецификата на конкретния случай и интересите си, могат да приемат за съществени и да уредят подробно и други въпроси.