Предварителният договор по чл. 19 от ЗЗД и чл. 362-364 от ГПК подготвя сключването на различни видове окончателни договори за продажба, замяна, прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, ипотека делби и др. Предмет на предварителен договор могат да бъдат движими и недвижими вещи. Сключеният предварителен договор за дарение е нищожен, защото с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема (чл. 225 ЗЗД). Обещанието за дарение не произвежда действие (чл. 226 ЗЗД).
Предварителният договор съдържа уговорки относно съществените условия – вещта и цената. Вещта трябва да е индивидуализирана в достатъчна степен, за да може съдът с решението си да замени окончателния договор. Той може да включва и различни видове допълнителни клаузи като начина на предаване на вещта, начина на плащане на цената, неустойки и др.
По правило предварителният договор е неформален договор, т.е. съгласието на страните може да бъде дадено и в устна форма. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. В този случай писмената форма е условие за действителност на договора. Нотариална заверка на подписите на страните не е необходима, но ако все пак се направи, тя дава възможност на страните по договора да го използват като извънсъдебно изпълнително основание при евентуално неизпълнение на задълженията по него и връщане на дадените по договора суми.
Не съществува обаче нормативно изискване за достоверна дата на предварителния договор.
Предварителният договор не представлява разпореждане с имущество, защото не прехвърля собственост, и затова съгласието на съпруга/та не е елемент от фактическия състав.
Страните могат изрично да определят срок, в който предварителният договор да има правно действие. С изтичането на посочения срок, предварителният договор се смята за развален.
При липсата на изрична клауза относно срока на действие, може да се приеме, че с отпадането на възможността да се търси съдебна защита на правото, след изтичане на пет години от сключването му, предварителният договор следва да се смята за прекратен.
На основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Съдебното решение има силата на нотариален акт и е едно от изключенията в правото – то е документ за собственост и се вписва в Служба по вписванията. Условие за това, съдът да обяви предварителния договор за окончателен, е страната, предявяваща иска да е изправна, т.е. да е изпълнила задълженията си по предварителния договор.
Искът за сключване на окончателен договор, който има за предмет прехвърляне или учредяване на право на собственост или вещни права върху недвижим имот, е подсъден на районния съд по мястото, където се намира имотът.
При обявяване от съда на предварителния договор за окончателен, за дата на прехвърляне на собствеността се приема датата, на която решението на съда влезе в сила.
ВКС с Решение № 452 от 22.03.2000 г. по гр.д. № 994/99 г. V г.о., приема, че „ако след сключване на предварителния договор за продажба на имот продавачът го е продал другиму, договорът не може да бъде обявен за окончателен“.
Искането да бъде обявен за окончателен един предварителен договор се погасява по давност с изтичането на петгодишен срок.