Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Ако работникът/служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договори с колективен или индивидуален трудов договор.
Бюрото по труда не е работодател, поради което регистрацията в него не е пречка за получаване на предвиденото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако работникът/служителят отговаря на посочените в разпоредбата изисквания. Трудовият стаж при един и същ работодател не се прекъсва с регистрация в бюрото по труда.
Работодателят извършва преценка за размера на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Ако работникът/служителят не е доволен от тази преценка, може да потърси правата си по съдебен ред в тригодишен давностен срок, като срокът започва да тече от момента, в който е следвало да бъде извършено плащане по надлежния ред.