Чл. 33 от Семейния кодекс гласи, че „Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание“. Имуществената разделност означава, че придобитото през време на брака принадлежи на съпруга, на чието име е придобито. То е негово лично притежание. Материалният принос на другия съпруг за тези имуществени придобивки може само да получи стойностно „изравняване“ при прекратяване на брака и то по исков ред. Всеки от съпрузите самостоятелно и без съгласието на другия съпруг упражнява правата, на които е титуляр и отговаря със своето имущество за личните си дългове.
Ако по време на брака съпрузите са придобили общо на името на двамата движима или недвижима вещ, те стават обикновени съсобственици при условията на дялова и делима съсобственост. Дяловете им се определят съгласно придобивния способ, а ако нищо не е предвидено, те се считат за равни до доказване на противното.
При режима на разделност всеки от съпрузите сам извършва действия на управление по отношение на своето имущество. Тази свобода се проявява както при сключване на сделки на управление между съпрузите, така и в отношенията им с трети лица. Действията на обикновено управление могат да са както безвъзмездни, напр. заем за послужване, така и възмездни — напр. договор за наем, договор за аренда и др. Те се подчиняват на правилата на общото гражданско законодателство.
Семейният кодекс дава възможността единият съпруг при условията на имуществена разделност да предостави своя вещ за ползване на другия съпруг. Разбира се, ползването може да се предостави не само чрез сключване на облигационен договор за заем за послужване, но и чрез учредяване на ограничено вещно право на ползване.
При режим на разделност всеки от съпрузите отговаря самостоятелно за публичните и частноправни задължения, произтичащи от притежаваното от него имущество. При учредено в полза на другия съпруг ограничено вещно право на ползване ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, данъците и другите такси, произтичащи от вещта, а също и да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователните премии, освен ако е предвидено друго.
При режима на разделност всеки от съпрузите самостоятелно и свободно извършва действия на разпореждане с правата, които притежава. Той може без съгласието на другия съпруг да ги продава, заменя, дарява прехвърля срещу гледане и издръжка и т.н. Единственото изключение от този принцип се отнася до семейното жилище — лична собственост на единия от съпрузите. Разпоредбата на чл. 34 СК препраща направо към правилата на чл. 26 СК според които действията на разпореждане със семейното жилище — лична собственост единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище — обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие на съпруга-несобственик, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че то не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Прилагането на режима на имуществена разделност не изключва задължението на двамата съпрузи чрез взаимно разбирателство и общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, образованието и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от брака. По тази причина разпоредбата на чл. 36, ал. 1 СК урежда отношенията между съпрузите във връзка с понасяне на разходите за задоволяване на нуждите на семейството при режим на имуществена разделност по начин, който е напълно еднакъв с уредбата им при режима на имуществена общност. Законът предвижда и в двата случая, че тези разходи да се поемат от двамата съпрузи. Под „разходи” за нуждите на семейството се има предвид ежедневното изразходване на парични средства за покриване на битовите нужди на семейството и за поддържане на нормалната организация на живота на членовете му. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 СК не указва източника на средствата за посрещане на тези разходи (дали от „обща семейна каса”, ако съпрузите имат такава, или от лични средства на всеки от тях), нито начина за разпределяне на тези разходи помежду съпрузите. Уреждането на тези въпроси е предоставено по начало на общото решение на съпрузите и зависи от конкретните обстоятелства при всяка съпружеска двойка. Във всеки случай, идеята на чл. 36, ал. 1 от СК не е да предпише равни приноси на двамата съпрузи за покриване на разходите по задоволяване нуждите на семейството. И в условията на имуществена разделност принципът, че всеки от съпрузите трябва да участва в общите грижи за семейството съобразно своите възможности, имущество и доходи. Именно поради това, и при режима на разделност една претенция за неоснователно обогатяване, произтичаща от факта, че единият от съпрузите е плащал известно време разходите за покриване на семейните нужди само с лични средства, би била несъвместима с началата, върху които се градят отношенията между съпрузите. Такава претенция ще бъде противна на повелята за взаимност, разбирателство и подкрепа помежду съпрузите.